Треньорът на Специалния отбор е съдружник във фирма, която строи Медикал и Спа хотел в Стрелча
Името на Тина Димитрова е добре познато в света на спорта. Но освен там. Бившата баскетболистка на „ Марица ” и „ Септември ”, в този момент е състезателен шеф на „ Академик ”, само че редом с това от няколко години тренира тим на хора със специфични потребности . Една среща в Италия, където тя работи 10 години, трансформира живота й. Уроците по човещина тя научава от Уилям Босели. „ Моят мотиватор в този момент е на 62 години. Бил е почитател на баскетболния тим на Болоня „ Фортитудо ” и на 24 години схваща, че има израстък на гръбначния дирек. Има единствено две благоприятни условия – едната е да остане по този начин, до момента в който ракът го победи, а другата е да му създадат интервенция, да остане имобилен и да може да си движи единствено главата. Той избира втория вид.Този човек тотално ми промени вижданията за живота. Научи ме да чувам, освен да слушам, да виждам, а освен да виждам, да се веселя на това, което имам. Да мога да работя в екип, да оценявам труда на другите. Той е трансформирал живота на доста хора. Срещата с такива хора ти демонстрира какъв брой си богат. Между тях няма завист и злоба. Всъщност те са щастливи. Мечтая за подобен свят ”, споделя треньорът.
Прочетете още
Тя счита, че децата със специфични потребности са в действителност специфични и й дават доста повече, в сравнение с тя на тях. Голямата фантазия на Тина е да приключи плана за рехабилитационен център, стартират преди няколко години в Стрелча.
Трудностите, които среща по пътя си не са малко. Освен с проблемите към финансирането, тя се сблъсква и с офанзивите на хора, които популяризират клюки по адрес на фамилията й.
„ Нямах желание да давам публичност на плана, до момента в който не е подготвен, тъй като не обичам да казвам хоп, преди да скоча. Но по адрес на брачна половинка ми бяха публикувани тотални неистини и по тази причина взех решение, че дължа истината на хората, които ме познават- споделя Тина Димитрова. В изявление за TrafficNews тя споделя за проектите си.
- Как се роди концепцията за този план?
- Преди няколко години аз се върнах от Италия, а щерка ми се прибра от Франция със фамилията си. Продължихме да се занимаваме със спорт и съответно с деца със специфични потребности. Междувременно с моя другар Борислав Дончев, който е ръководител на колоездачния клуб в Казанлък, обсъдихме концепцията да построим модерен хотел, който да приема хора със специфични потребности. Защото от години се занимавам с такива хора и зная какви компликации изпитват, когато отидат на такова място. Те изчакват да няма толкоз хора, тормозят се да употребяват процедурите и така нататък и тъй наречените Една от концепциите ми е в този хотел да има обособен бранш и стаи, оборудвани за такива хора. Също по този начин здравна инсталация, с която да оказваме помощ на хора с ДЦП. Защото, колкото по-рано се стартира, толкоз по-добри са резултатите. Аз работя с деца, чиито родители влагат време и средства в такива лечения и резултатите в действителност са впечатляващи. За страдание броят на тези случаи са усилва. Имахме някакви средства, само че те не бяха задоволително за подобен план.
Покрай едно дете, на което осигурявахме медикаменти за левкемия от Русия, Борислав ме свързва с съветския жител Андрей Мироедов. Той съумя да ни откри първите дози от животоспасяващо лекарство и по този начин се запознахме. Още тогава с него се сближихме и той изиска да се включи в самодейността. Оказа се, че той има сходен бизнес - спа хотел в Санкт Петербург. В момента аз, Борислав и Андрей сме с равни дялове във компанията. Разпределихме си дилемите – аз се занимавам с администрация, Борислав движи строителство. Идеята ни беше да отворим през 2023, само че не успяхме да се оправим със периодите. Водата в Стрелча е с неповторими индикатори за хора с проблеми в опорно – двигателния уред, по този начин и на хора с ДЦП. Надявам се ние да дадем своя принос към развиването на региона. Обществото се отвори и хората към този момент влагат в своето здраве. Хранят се здравословно, спортуват, търсят различни поддържащи лечения.
- Съпругът ви Атанас Димитров е шеф на клон „ Южен ” на държавната компания „ Профилактика, Рехабилитация ”. Срещу него се появиха обвинявания за конфликт на ползи и това че ще насочи напъните си към фамилния бизнес за сметка на държавното дружество.
- Напълно неоснователни изказвания и то от хора, които няма да излязат с имената си, тъй като знаят, че брачният партньор ми няма общо с това, нито има спор на ползи. Година и половина бяхме подложени на финансови инспекции от страна на институциите, на Национална агенция за приходите, както компанията ни, по този начин и цялото ни семейство като физически лица. Не бе намерено нито едно нарушаване.
За брачният партньор ми ще кажа единствено, че има дълга професионална кариера, бил е шеф на хотели, съумя да трансформира старите санаториуми в добре работещи бази, в които стотици хора употребяват програмите на Национален осигурителен институт.
- Доколко сте осведомена с бизнеса на вашия съветски съучастник?
- Не са ми известни детайлности, зная, че има хотел в Санкт Петербург, има други компании. Познавам брачната половинка и децата му. Той е с български паспорт и чисто правосъдно минало. Това, че Андрей е руснак не го прави друг или неприятен. Напротив, чест прави на хора като него, че без значение от комплицираната обстановка, поради войната и наложените ограничаващи ограничения, съумяват да намерят място при нас и да споделят нашето виждане за войната, в която агресорът е Русия.
- Демотивира ли ви акцията, която се води против вас?
- Тази акция се води от хора без морал и човешки полезности. Мен персонално не. Ние имаме бизнес проект, който следваме прецизно, като работим извънредно и единствено в границите на закона. Дори ме стимулира още повече. Аз считам, че хората, които работят по този метод не трябва да бъдат посочени с пръст и „ линчувани ” с неоснователни и подправени обвинявания.
- Не съжалявате ли, че не останахте да живеете и работите в Италия?
- Не споделям, че не съм се изкушавала да остана. Но не скърбя за безусловно нищо. Да, липсват ми доста от нещата там. Там ме одобряваха просто като Тина. Показваха ми къде бъркам. Там се научих, че хората, които показват грешките ти, в действителност са същинските ти приятелите. Липсват ми връзките между хората - позитивното отношение, усмивката на дамата в супермаркета, да поздравиш дамата, която чисти извън, децата, които са възпитани и вежливи едно към друго. Много неща ми липсват. Надявам се един ден и тук да се случат. Не споделям, че на Запад няма двуличие, само че от време на време е по-добре да видиш лицемерна усмивка, в сравнение с ядосан и навъсен служител.
Преди няколко дни се качих в една маршрутка и поздравих пасажерите. Погледнаха ме като потребно изкопаемо. После споделих „ сбогом ”, а един ми отговори – „ Аре стига ма ”. Агресията е това, което в никакъв случай няма да приема. Българите като единици имаме доста хора, с които се гордеем. Но като общност се проваляме. Може би тъй като не сме задоволени, не се радваме на постигнатото, на дребните, само че скъпи неща. Ако фамилията не е екип, това се отразява и на децата.
В Италия има един израз „ tuto fare ”, което значи „ правиш всичко ”. Там правят оценка хората, които съумяват да вършат повече неща по едно и също време. Защото в Италия по-голяма част от хората се концентрират в един бизнес и си работят единствено него. Аз бях в Италия 10 години, с помощта на това, че можех да върша няколко неща по едно и също време. И никой не те сочи с пръст. Истината е, че в България има задоволително аргументи, поради които да остана и да не могат да ме уплашат.
- Кои са те?
- Семейството ми и специфичните деца, с които упражнявам. Там е истината. Те ми дават повече, в сравнение с аз на тях. Техните погледи, тяхната признателност, това че те ме одобряват такава каквато съм. Затова мисля, че си заслужава всичко. И да изтърпим офанзивите. Мечтая си, един ден когато хотелът проработи, такива хора със специфични потребности да работят при нас. Защото има опция да работят във всяка една сфера. Важното е хората да имат самообладание. В Италия бяхме в ресторант, в който 80% от личния състав са аутисти. И има голям надпис „ Молим за вашето самообладание! ”
Ще продължа да работя по този план, тъй като ми дава вяра и смисъл!
Прочетете още
Тя счита, че децата със специфични потребности са в действителност специфични и й дават доста повече, в сравнение с тя на тях. Голямата фантазия на Тина е да приключи плана за рехабилитационен център, стартират преди няколко години в Стрелча.
Трудностите, които среща по пътя си не са малко. Освен с проблемите към финансирането, тя се сблъсква и с офанзивите на хора, които популяризират клюки по адрес на фамилията й.
„ Нямах желание да давам публичност на плана, до момента в който не е подготвен, тъй като не обичам да казвам хоп, преди да скоча. Но по адрес на брачна половинка ми бяха публикувани тотални неистини и по тази причина взех решение, че дължа истината на хората, които ме познават- споделя Тина Димитрова. В изявление за TrafficNews тя споделя за проектите си.
- Как се роди концепцията за този план?
- Преди няколко години аз се върнах от Италия, а щерка ми се прибра от Франция със фамилията си. Продължихме да се занимаваме със спорт и съответно с деца със специфични потребности. Междувременно с моя другар Борислав Дончев, който е ръководител на колоездачния клуб в Казанлък, обсъдихме концепцията да построим модерен хотел, който да приема хора със специфични потребности. Защото от години се занимавам с такива хора и зная какви компликации изпитват, когато отидат на такова място. Те изчакват да няма толкоз хора, тормозят се да употребяват процедурите и така нататък и тъй наречените Една от концепциите ми е в този хотел да има обособен бранш и стаи, оборудвани за такива хора. Също по този начин здравна инсталация, с която да оказваме помощ на хора с ДЦП. Защото, колкото по-рано се стартира, толкоз по-добри са резултатите. Аз работя с деца, чиито родители влагат време и средства в такива лечения и резултатите в действителност са впечатляващи. За страдание броят на тези случаи са усилва. Имахме някакви средства, само че те не бяха задоволително за подобен план.
Покрай едно дете, на което осигурявахме медикаменти за левкемия от Русия, Борислав ме свързва с съветския жител Андрей Мироедов. Той съумя да ни откри първите дози от животоспасяващо лекарство и по този начин се запознахме. Още тогава с него се сближихме и той изиска да се включи в самодейността. Оказа се, че той има сходен бизнес - спа хотел в Санкт Петербург. В момента аз, Борислав и Андрей сме с равни дялове във компанията. Разпределихме си дилемите – аз се занимавам с администрация, Борислав движи строителство. Идеята ни беше да отворим през 2023, само че не успяхме да се оправим със периодите. Водата в Стрелча е с неповторими индикатори за хора с проблеми в опорно – двигателния уред, по този начин и на хора с ДЦП. Надявам се ние да дадем своя принос към развиването на региона. Обществото се отвори и хората към този момент влагат в своето здраве. Хранят се здравословно, спортуват, търсят различни поддържащи лечения.
- Съпругът ви Атанас Димитров е шеф на клон „ Южен ” на държавната компания „ Профилактика, Рехабилитация ”. Срещу него се появиха обвинявания за конфликт на ползи и това че ще насочи напъните си към фамилния бизнес за сметка на държавното дружество.
- Напълно неоснователни изказвания и то от хора, които няма да излязат с имената си, тъй като знаят, че брачният партньор ми няма общо с това, нито има спор на ползи. Година и половина бяхме подложени на финансови инспекции от страна на институциите, на Национална агенция за приходите, както компанията ни, по този начин и цялото ни семейство като физически лица. Не бе намерено нито едно нарушаване.
За брачният партньор ми ще кажа единствено, че има дълга професионална кариера, бил е шеф на хотели, съумя да трансформира старите санаториуми в добре работещи бази, в които стотици хора употребяват програмите на Национален осигурителен институт.
- Доколко сте осведомена с бизнеса на вашия съветски съучастник?
- Не са ми известни детайлности, зная, че има хотел в Санкт Петербург, има други компании. Познавам брачната половинка и децата му. Той е с български паспорт и чисто правосъдно минало. Това, че Андрей е руснак не го прави друг или неприятен. Напротив, чест прави на хора като него, че без значение от комплицираната обстановка, поради войната и наложените ограничаващи ограничения, съумяват да намерят място при нас и да споделят нашето виждане за войната, в която агресорът е Русия.
- Демотивира ли ви акцията, която се води против вас?
- Тази акция се води от хора без морал и човешки полезности. Мен персонално не. Ние имаме бизнес проект, който следваме прецизно, като работим извънредно и единствено в границите на закона. Дори ме стимулира още повече. Аз считам, че хората, които работят по този метод не трябва да бъдат посочени с пръст и „ линчувани ” с неоснователни и подправени обвинявания.
- Не съжалявате ли, че не останахте да живеете и работите в Италия?
- Не споделям, че не съм се изкушавала да остана. Но не скърбя за безусловно нищо. Да, липсват ми доста от нещата там. Там ме одобряваха просто като Тина. Показваха ми къде бъркам. Там се научих, че хората, които показват грешките ти, в действителност са същинските ти приятелите. Липсват ми връзките между хората - позитивното отношение, усмивката на дамата в супермаркета, да поздравиш дамата, която чисти извън, децата, които са възпитани и вежливи едно към друго. Много неща ми липсват. Надявам се един ден и тук да се случат. Не споделям, че на Запад няма двуличие, само че от време на време е по-добре да видиш лицемерна усмивка, в сравнение с ядосан и навъсен служител.
Преди няколко дни се качих в една маршрутка и поздравих пасажерите. Погледнаха ме като потребно изкопаемо. После споделих „ сбогом ”, а един ми отговори – „ Аре стига ма ”. Агресията е това, което в никакъв случай няма да приема. Българите като единици имаме доста хора, с които се гордеем. Но като общност се проваляме. Може би тъй като не сме задоволени, не се радваме на постигнатото, на дребните, само че скъпи неща. Ако фамилията не е екип, това се отразява и на децата.
В Италия има един израз „ tuto fare ”, което значи „ правиш всичко ”. Там правят оценка хората, които съумяват да вършат повече неща по едно и също време. Защото в Италия по-голяма част от хората се концентрират в един бизнес и си работят единствено него. Аз бях в Италия 10 години, с помощта на това, че можех да върша няколко неща по едно и също време. И никой не те сочи с пръст. Истината е, че в България има задоволително аргументи, поради които да остана и да не могат да ме уплашат.
- Кои са те?
- Семейството ми и специфичните деца, с които упражнявам. Там е истината. Те ми дават повече, в сравнение с аз на тях. Техните погледи, тяхната признателност, това че те ме одобряват такава каквато съм. Затова мисля, че си заслужава всичко. И да изтърпим офанзивите. Мечтая си, един ден когато хотелът проработи, такива хора със специфични потребности да работят при нас. Защото има опция да работят във всяка една сфера. Важното е хората да имат самообладание. В Италия бяхме в ресторант, в който 80% от личния състав са аутисти. И има голям надпис „ Молим за вашето самообладание! ”
Ще продължа да работя по този план, тъй като ми дава вяра и смисъл!
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ